(Echo and Narcissus, 1903, John William Waterhouse) Как най-смъртоносното оръжие на

( " Echo and Narcissus ", 1903, John William Waterhouse)

Как най-смъртоносното оръжие на нарцисиста основава химия с емпата

Обикновено нарцисистите нямат съвест, тъй че да се борите с тях е като да отивате с нож на престрелка. Те считат, че жестокостта и тормозът над близките са тяхно свещено право и по тази причина елементарно раняват човек, който има съвест, защото то той нормално се усеща отговорен, че въобще е отвърнал на офанзивите им.

Вината кара емпата да се усеща виновен за случилото се и да се съмнява в себе си, което от своя страна го кара да се съобщи и даде право на нарцисиста.

Как би могло да се води почтена битка?

Най-ефективният метод е да разберем кое е най-смъртоносното оръжие на нарцисиста – проективната идентификация, и да го обезоръжим.

Наистина е изумително какъв брой неправдив, лицемерен и злоумишлен може да бъде нарцисистът, а също и какъв брой рядко се разкайва за това. За него е толкоз елементарно да изкриви, да пречупи действителността и проектирайки своите дефекти върху близките, да схване една паралелна действителност, в която той е освободен от всякаква отговорност, като по едно и също време проектира виновността си върху другите.

Несъзнателните защитни механизми действат като силово поле към егото му, спестявайки му надълбоко и откровено възприятие на разкайване, просветление, самоанализ и самоосъзнаване. Така той или тя усеща, че в никакъв случай не бърка.

Когато са притиснати до стената, нарцисистите могат да се престорят, че усещат откровени скрупули. Но нормално това е трик, с който целят да си възвърнат доверието на индивида, който манипулират.

Освен това, преструвайки се на жертва, вменяват още повече виновност в другия, което им оказва помощ да го манипулират.

Проективната идентификация е най-мощният психически механизъм в арсенала на нарцисиста. Именно тя основава токсичната химия, която психически свързва емпата с нарцисиста.

Проекцията, която е първият съставен елемент, е психоаналитичен термин, употребен за разказване на несъзнателния развой на изтласкване на личните нетърпими качества и приписването им на някой различен. Например човек, който рутинно работи жестоко, назовава различен човек недодялан. Този човек се плаши да разпознае това качество в себе си и по тази причина го вижда в някой различен. 

Обикновено когато човек прекалено много се опасява от това, което ще види, в случай че огледа себе си по-задълбочено, обича да проектира личните си отрицателни качества върху другите. Нарцисистите са хора, които не желаят да погледнат себе си почтено и задълбочено, тъй като това, което ще видят, ще ги смъкна от пиедестала, на който сами са се сложили.

Нарцисистите употребяват защитния механизъм – проекция, - непрестанно. Например, при фамилно консултиране, постоянно слушам нарцисистът във връзката „ да диагностицира “ своя сътрудник като нарцисист.

Идентификацията е вторият съставен елемент и той към този момент е работа на емпата. Тук идва неговата роля. Достъпът на емпата до по-дълбоки страсти като просветление, самоанализ, надълбоко разкайване, самопознание и съпричастност, автоматизирано го слага в позицията на по-беззащитния.

Повечето от тези съчувствени качества карат егото да изпитва дълбока болежка, тъй че подобен човек има по-силно его. Силното его изисква по-малко защитни механизми. 

В резултат на „ отвореното сърце “ на емпата, той несъзнателно всмуква проекциите на нарцисиста и неумишлено ги разпознава като свои лични.

Когато нарцисистът проектира качествата, от които се срами върху емпата, емпатът мигновено усеща позор, маловажност, непросветеност и всичко това, което нарцисистът е целял да го накара да изпитва.

Това провокира голямо подозрение емпата. Изведнъж той или тя се оказват уязвими и стартират да имат вяра на всички ужасии, в които ги упреква нарцисистът. В последна сметка, се убеждават, че те провокират проблемите във връзката, тъй че вземат решение да успокоят нарцисиста и да му дават целия надзор.

Нарцисистът се възползва от силата си, с цел да ускори тактиката си, с цел да изолира емпата от близките, с цел да провокира спорове с приятелите, фамилията и в работата на емпата.

Усещането на емпата за самия себе си постепенно ерозира, а системата му за подкрепяне /близките и приятелите/ изчезва. Започва да се усеща подвластен от нарцисиста, уловен в смъртоносния цикъл на проективната идентификация.

Разрушаването на веригата на проективната идентификация изисква от емпата да осъзнае тази несъзнателна динамичност. Щом подлият психически механизъм е осветлен, знанието на емпата го защищава от това да има вяра на изкривената визия на нарцисиста за него.

След като възвърне чувството за себе си, емпатът си възстановява силата на сложи граници на нарцисиста и да отстоява своята самостоятелност. След като откри отдалеченост във връзката, той или тя към този момент е в сигурност от проекциите на нарцисиста.

Всеки човек, който е по отношение на нарцисист, би трябвало да знае, че всякога, когато нарцисистът го упреква в нещо, в действителност приказва за себе си. Информацията, която ви дава, до момента в който ви упреква, може да ви помогне да го опознаете по-добре. Много по-добре, в сравнение с той самият се познава.

Разбира се, когато нарцисистът изгуби контрола си върху емпата, той ще напусне връзката. Възможно е да се опита да възвърне позициите си, само че в случай че види, че емпатът към този момент отхвърля да бъде манипулиран, няма да има различен избор, с изключение на да си тръгне, с цел да търси нова жертва.

Автор: доктор Ерин Ленард

Източник: Psychology Today
Картина (заглавна):  " Narcissus Gazing at His Reflection ", Dirck van Baburen - wikipedia